Какво точно определя цикъла като нередовен? Както вече знаете, цикъл, който варира от 21 до 35 дни, се счита за нормален, освен ако няма други тревожни симптоми.
По принцип е необходимо да се диагностицира, ако цикълът надхвърля тези граници или ако е придружен от загуба на непостоянно количество кръв. Количеството менструална кръв след овулация обикновено е много постоянно и по този начин, ако циклите са нередовни, с по-светло или изобилно кървене, понякога червено или кафеникаво, придружено или не със съсиреци, това често е индикация, че макар и да получавате овулация, тя не е в нормата.
Ако освен това се опитвате да забременеете, трябва да се консултирате с лекар, ако сте в описаната по-горе ситуация. Когато се опитвате да забременеете и менструалният ви цикъл е много нередовен, най-вероятно е налице проблем с фертилитета, който изисква лечение.
Вашият лекар ще иска да ви тества за няколко състояния, включително следните:
- Излишък на пролактин
- Синдром на поликистозните яйчници
- Преждевременна яйчникова недостатъчност
- Нарушения на щитовидната жлеза
Излишък на пролактин
Пролактинът е хормон и основната му функция е да подпомага лактацията на жените след раждането. Пролактинът се произвежда от хипофизната жлеза в мозъка. Известен е още като PRL или лактогенен хормон. Кръвен тест, който измерва нивата на пролактин, може да разкрие други проблеми, причинени от този важен хормон. В някои случаи високите нива на пролактин могат да доведат до безплодие. Хиперпролактинемия (или повишаване на нивата на пролактин в кръвта) може да означава, че на жената й е трудно да забременее. Високите нива на пролактин могат да прекъснат нормалното производство на хормони (естроген и прогестерон) и това може да доведе до нередовно отделяне на яйцеклетки от яйчниците или напълно да спре производството на яйцеклетки.
Лекарства и други лечебни процедури могат да помогнат за възстановяване на фертилитета при повечето жени.
Синдром на поликистозните яйчници
Синдромът на поликистозните яйчници е хормонален проблем, причинен отчасти от яйчниците, които започват да произвеждат тревожно много тестостерон – мъжки хормон, който обикновено се произвежда в много малки количества. Освен това LH и FSH също се секретират в излишък. Причината за този хормонален дисбаланс все още не е изяснена, въпреки че в днешно време все повече доказателства сочат връзка между високите нива на инсулин в кръвта и чувствителни към инсулина яйчници.
Освен очевидното безплодие в резултат на невъзможността за овулация, други симптоми също са свързани със синдрома на поликистозните яйчници. Както може да се очаква, менструалният цикъл може да бъде изключително нередовен или дори да не е налице. Освен това синдромът на поликистозните яйчници може да доведе до прекомерно окосмяване по лицето и тялото, до косопад според модела на мъжката плешивост, до акне и затлъстяване. Може да бъде свързан и с диабет. Ако лекарят има съмнение, че е налице синдром на поликистозни яйчници, има няколко начина това да се установи, включително ултразвук на яйчниците, за да се установи наличието на кисти и техния размер, както и множество кръвни тестове за измерване на нивото на хормони като LH, FSH и тестостерон.
Парадоксалното е, че жените, които страдат от това състояние, изглеждат изключително плодовити, а в действителност са по-малко плодовити от средното ниво. Това е така, защото те отделят прекомерни нива на FSH и LH, което води до изключително високи нива на естроген, а това предизвиква секретиране на хлъзгава цервикална течност през цялото време. Но вместо базалната температура да сигнализира за предстоящата овулация, жените осъзнават, че тя остава монофазна и не отговаря на класическия двуфазен модел, характерен за овулацията. И това е така, защото всъщност те често не получават овулация.
Въпреки че синдромът на поликистозните яйчници не може да бъде излекуван, за щастие могат да се предприемат важни стъпки за лечението му. Отскоро фокусът е върху лечения, предназначени да регулират секрецията на инсулин, но и да стимулират овулацията. Мио-инозитол е съединение, което също понижава нивата на инсулин и възстановява нормалната овулация. ПроФекунд Ино съдържа мио-инозитол заедно с витекс и мака, две естествени съставки, предназначени да регулират хормоналната система и да стимулират овулацията. Синергичното действие на трите съединения дава много добри резултати при жени, които искат да забременеят, но са диагностицирани с поликистозни яйчници.
Преждевременна яйчникова недостатъчност
Жените с преждевременна яйчникова недостатъчност имат заболяване, при което яйчниците им спират да произвеждат яйцеклетки 10 години или повече преди менопаузата. Заболяването може да се появи внезапно или постепенно, в продължение на няколко години и се характеризира с нередовен цикъл, придружен с класическите симптоми на менопаузата – горещи вълни, сухота на вагината и накрая води до пълното спиране на менструацията.
Стандартният начин да се определи дали преждевременно сте навлезли в менопауза е кръвен тест за FSH и естроген, направен на третия ден от цикъла. Ако нивата на тези хормони са високи в няколко кръвни проби, това обикновено показва, че страдате от преждевременна яйчникова недостатъчност. За съжаление в този случай е трудно да се стимулират яйчниците да отделят яйцеклетка, тъй като те рядко се повлияват от лечението.
Нарушения на щитовидната жлеза
Ако щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони (както се случва при хипотиреоидизъм),това се отразява на овулацията. При скрининга на двойки, които искат да имат дете, се провеждат и ендокрилогични анализи (при тиреоидните хормони става дума за Т3, Т4 и ензима ТРО).
Проучванията показват, че проблемите при щитовидната жлеза влияят върху качеството на ембрионите; например, когато нивото на TSH е нормално, но това на автоимунния маркер за TPO (специфичен за автоимунния тиреоидит на Хашимото) е високо.
За съжаление това заболяване на щитовидната жлеза увеличава риска от аборт и може да има отрицателно въздействие върху развитието на плода по време на бременност. Следователно функцията на щитовидната жлеза трябва да се следи внимателно при бременни жени и лечението да се коригира в зависимост от резултата от лабораторните изследвания.