Съществуват доказателства за сезонно възпроизводство в миналото чак до 1800-те години
Микаела Мартинес и Кевин М. Бакър, The Conversation
Струва ли ви се понякога, че сте канени на страшно много летни рождени дни? Има причина за това. В Съединените щати повечето раждания се случват между юни и началото на ноември. Пребройте девет месеца назад и ще видите, че повечето зачевания са се случили през есента и зимата.
Какво се случва? Дали чистият есенен въздух или радостта (или безпокойството) от празничния сезон предизвикват повече незащитени полови актове? Или е нещо съвсем друго?
Оказва се, че възпроизводството е сезонно при всички живи организми, от растенията през насекомите, влечугите и птиците до бозайниците – в това число и човешките същества. Основното обяснение за това явление е еволюционно.
Околната среда на Земята е сезонна. Както над, така и под Екватора годината се състои от зима, пролет, лято и есен. В екваториалните региони влажните и сухите сезони си поделят годината. Организмите са разработили стратегии за възпроизвеждане в такова време от годината, което да увеличава максимално техния репродуктивен успех през целия живот.
Хората не са изключение и поддържат този еволюционен принцип – сезонност на раждаемостта. В последно време редица изследователи, в това число и ние, работят, за да разберат повече за това защо ражданията са сезонни, защото тези модели могат да окажат голямо влияние върху огнищата на детски болести.
Кога се раждат бебетата?
Месечната раждаемост през годините, на 1000 души. През десетилетията това не е равномерна линия, защото всяка година има вътрешен пик. Годишният период на пика на броя раждания за всяка държава корелира с нейната географска ширина. В по-северните региони пикът на раждаемостта е през юни или юли, докато в по-южните райони се наблюдават повече раждания през октомври или ноември. Моделът се запазва равномерен, тъй като общата раждаемост варира в различните държави.
Проследяване на пиковете на раждаемостта по целия свят
Първите проучвания, демонстриращи сезонността на човешката раждаемост, датират от началото на 1800-те.
В някои страни местните обичаи могат да обяснят сезонността на раждаемостта. Например през 90-те години на миналия век изследователи установяват, че традиционният сватбен сезон през юли и август в католическите общности в Полша води до множество раждания през пролетта. Но сватбеният сезон не води до сезонност на раждаемостта навсякъде, а в повечето места съществува само слаба корелация между сватбите и ражданията 9 до 15 месеца по-късно. Така че брачното ложе е само част от картината.
На лице е ясен модел на раждаемостта по географска ширина. Тук в САЩ, щатите на север имат пик на раждаемостта в началото на лятото (юни – юли), докато щатите на юг преживяват пик на раждаемостта няколко месеца по-късно (октомври – ноември).
Раждаемостта се повишава и спада в хода на годината
През някои месеци се случват повече раждания от други, както се вижда тук за 2008 г. Числата са на базата на 1000 щатски жители. Сезонът на раждаемостта е през лятото до началото на есента.
В световен мащаб най-често срещаните рождени дни следват подобен модел с пикове, настъпващи по-рано през годината, колкото по на север се намирате от Екватора – например във Финландия пикът е в края на април, докато в Ямайка е през ноември. А в САЩ щатите по на юг като Тексас и Флорида преживяват пикове на раждаемостта, които са не само по-късно през годината, но и по-изразени от тези, наблюдавани на север.
И така, какво влияе на зачеването?
Изследванията показват, че сезонността на раждаемостта корелира с промените в местната температура и продължителността на деня. И регионите с екстремни температури обикновено имат два пика в раждаемостта всяка година. Например данните от началото на 1900-те показват два ясно изразени пика на раждаемостта годишно в Западна Гренландия и Източна Европа.
Селското население има тенденция към по-драматичен сезонен пулс на раждаемостта от градското население, вероятно защото жителите на селските райони може да са в по-голяма степен подложени на условията на околната среда, включително промените в температурата и продължителността на деня. Фактори на околната среда като тези могат да повлияят на човешкото сексуално поведение.
Освен това, както при други животни, тези промени в околната среда могат да доведат до сезонни промени в плодовитостта. Това означава, че вместо само да се увеличава честотата на половите актове, може да се променя и плодовитостта на жените и/или мъжете през цялата година като ендогенен биологичен феномен, което прави забременяването по-вероятно в определени моменти – с предпоставката на половия акт, разбира се.
Биолозите знаят, че плодовитостта на нечовекоподобните бозайници се влияе от продължителността на деня, която може да служи като репродуктивен календар. Елените например използват скъсяването на есенните дни като сигнал за настъпване на времето за размножаване. Женските забременяват през есента и износват плода си през зимата. Целта е малкото да се роди във време, когато има много ресурси за новородените – раждането през пролетта е еволюционно полезно.
Затова животните с дълга бременност са склонни да се размножават само в кратките дни на есента и зимата – те са бременни през зимата и раждат през пролетта. В същото време животните с кратък период на бременност зачеват в дългите дни на пролетта или лятото и тъй като бременността им е кратка, раждат малките си през същата пролет или лято. Много видове се чифтосват и са способни да забременеят само през определено време на годината – въпросните дълги или къси дни например, като самата продължителност на деня влияе върху техните хормони и способността за зачеване.
Хората може и да не са толкова различни от другите бозайници. Дължината на деня има потенциала да влияе на плодовитостта на хората и изглежда обяснява моделите на сезонност на раждаемостта в някои места, но в други – не. В допълнение към дължината на деня, изследователите са установили, че социалният статус и промените в стандарта на живот също влияят на сезонността на раждаемостта. Изглежда, че не съществува една-единствена предпоставка за сезонността на раждаемостта при хората, а влияние оказват редица социални, екологични и културни фактори.
Какво общо има сезонът на раждане с болестите?
За да възникнат горски пожари, е нужно гориво. След голям пожар трябва да се презареди със запалителен материал, преди да може да се разгори нов пожар.
Епидемиите от болести не са по-различни. Детските инфекциозни заболявания изискват податливи деца, за да може патогенът да се разпространи сред населението. След като децата се заразят и се възстановят от болести като полиомиелит, морбили и варицела, те са имунизирани за цял живот. Следователно, за да започнат нови епидемии, трябва да има нова група от податливи бебета и деца в населението. При липса на ваксинация, раждаемостта сред населението е основен определящ фактор за това колко често могат да се появят епидемии от детски болести.
Бебетата се раждат с майчин имунитет – антитела от майката, които помагат за предпазване от инфекциозни заболявания като морбили, рубеола и варицела. Този имунитет обикновено е ефективен през първите 3 до 6 месеца от живота. Много инфекциозни заболявания, които засягат бебетата в САЩ, са склонни към пик през зимните и пролетните месеци. Това прави податливи бебетата, родени през летния и есенния сезон на раждаемост в САЩ, тъй като майчиният им имунитет отслабва три до шест месеца по-късно, точно когато много инфекциозни заболявания се появяват през зимата и пролетта.
При хората средната раждаемост е изключително важна за разбиране на динамиката на заболяванията, като промените в раждаемостта влияят върху това дали епидемия ще възниква всяка година, или на всеки няколко години, и колко голяма може да бъде тя. Например епидемиите от полиомиелит през първата половина на 20-и век водят до парализирането от полиомиелит на хиляди деца в САЩ всяко лято. Размерът на огнищата на полиомиелит е продиктуван от раждаемостта. Поради това огнищата на полиомиелит стават по-екстремни след бейби бума, последвал Втората световна война, когато раждаемостта се увеличава.
По същия начин времето и силата на пиковете на раждаемостта също влияят на периодите от време между епидемиите. По-важното е, че независимо колко често възниква епидемия – както и при ражданията – тя винаги е сезонна. И е доказано, че ражданията променят пряко сезонното време на вирусните огнища при децата.
Влияе ли броят на децата, родени през лятото, на сезонните детски заболявания? Променя ли нарушаването на моделите на раждаемостта моделите на сезонните епидемии? Знаем, че промяната в средната раждаемост може да промени размера на епидемиите от детски болести, както вече видяхме, че се случва при полиомиелита по време на бейби бума. Теоретичните модели предполагат, че промените в сезонността на раждаемостта могат да променят размера и честотата на огнищата на детските болести. Но остава открит въпросът дали промените в сезонността на раждаемостта, настъпили през последните 50 и повече години, всъщност са променили детските заболявания. Необходими са повече изследвания в тази област.
Загуба на връзката ни със сезоните
Има едно нещо, с което всички изследователи в тази област са съгласни – хората започват да губят сезонността на раждаемостта в цялото северно полукълбо. (Поради липса на данни в момента не е известно какво се случва в страните на юг от Екватора като тези в Латинска Америка и Африка.)
Има две доказателства в подкрепа на това. Първо, силата на пулса на раждаемостта – от юни до ноември в САЩ – намалява от десетилетия; и второ, местата, които са имали два пика на раждаемост годишно, сега имат само един.
Тази загуба на сезонност на раждаемостта може да се дължи отчасти на социални фактори като планиране на бременността и нарастваща липса на връзка на хората с естествената среда и следователно със сезоните. Коренът на тази промяна вероятно е свързан с индустриализацията и нейните обществени ефекти надолу по веригата, включително работа на закрито, по-малко сезонни работни места, достъп до семейно планиране, модерни жилища и изкуствена светлина, която изменя естествената дължина на деня, което може да повлияе на плодовитостта.
Каквато и да е причината за сезонността на раждаемостта, едно нещо остава ясно поне тук, в САЩ – „точно сега“ си остава най-доброто време за зачеване.
Тази статия е публикувана първоначално в The Conversation.
Микаела Мартинес, асистент по здравни науки за околната среда, Медицински център на Колумбийския университет
Кевин М. Бакър, научен сътрудник по статистика, Мичигански университет